Обучението в НУФИ "Филип Кутев" се провежда в следните специалности:

.:: Гайда ::.

Изучаването на българския музикален инструмент гайда датира от основаването на училището през 1967 г. Курсът на обучение е 5 годишен. Преподавателите са квалифицирани и с дългогодишен опит. Изучава се високата джура гайда и възпитаниците овладяват всички стилове на свирене. Едни от най-изявените гайдари завършили училището са: Мария Стоянова, Кольо Софенков, Диньо Маринов и Димитър Георгиев, Иван Варимезов, Красимир Кондов, Петьо Костадинов, Иван Георгиев, Мирослав Минчев, Пламен Дуков, Милко Душков, Божидар Симеонов, Николай Пенев. Някои от тях в последствие са и учители. Факт е, че именно тук в Котел трябва да дирим основополагащата методика, споделеният педагогически опит, дидактически пособия. За инструмента „Гайда” са писани хабилитационни трудове , школи и книги от доц. Мария Стоянова, Кольо Софенков и Диньо Маринов, Недко Царев, сегашният преподавател Даниел Енчев в екип с Милко Душков и Мирослав Минчев.

.:: Гъдулка ::.

Изучаването на българския музикален инструмент гъдулка датира от основаването на училището през 1967 г. Курсът на обучение е 5 годишен. Изучава се 3 струнната тракийска гъдулка и тракийския гъдуларски изпълнителски стил. Преподавателите са квалифицирани и с дългогодишен опит. Едни от най-изявените гъдулари завършили училището са: Цветан Цветков, Димитър Лавчев, Иван Костов, Начко Влайков, Ангел Добрев, Пейо Трендафилов, Николай Паскалев, Тройчо Банев, Добромир Велев, Христина Белева, Мартин Димитров, Иван Стоянов, Живко Михов, Пепа Милева и др. Учителите по гъдулка, всепризнати майстори изпълнители и вдъхновители в пряката ежедневна педагогическа дейност започват името на класика на тракийският стил – Минчо Недялков, а след него изреждаме имената на Атанас Панайотов, Славка Петрова, Стоян Бързаков, Димитър Стойков, Марияна Пенева, Красимир Целов, Маруся Петрова, Цветан Цветков, както и днешните с дългогодишен опит и постигнати високи постижения с учениците си – Величка Тодорова и Тодор Петров.

.:: Кавал ::.

Изучаването на българския музикален инструмент кавал датира от основаването на училището през 1967 г. Курсът на обучение е 5 годишен. Изучават се всички кавалджийски стилове на традиционния триставен кавал. Едни от най-изявените кавалджии завършили училището са: Димо Желев, Станчо Търкаланов, Теодоси Спасов, Данчо Радулов, Кръстьо Димов, Николай Докторов, Костадин Генчев, Темелко Иванов, Никола Гайдаров, Ненко Цачев и много други. Сред тях са и имената на тримата директори Стоян Чобанов, Георги Пенев и Ташо Барулов, както и на дългогодишните квалифицирани преподаватели Огнян Чобанов, Румен Мутафчиев, Николай Генов, Георги Куцаров и Огнян Христов.

.:: Тамбура ::.

Изучаването на българския музикален инструмент тамбура датира от основаването на училището през 1967 г. Курсът на обучение е 5 годишен. Изучава се 8 струнната тамбура - най-разпространеният вариант на тамбурата. Едни от най-изявените тамбуристи, завършили училището са: Янка Денчева, Любомир Владимиров, Валентин Янков, Георги Петков, Любомир Димитров, Цветан Спасов, Николай Алексиев, Владимир Владимиров, Димитър Христов, Николай Георгиев, Стоян Богданов, Вели Чаушев, Момчил Генов, Николай Пашев, Марин Бърдарев и много други. Квалифицирани и с богат педагогически опит са техните учители имената на които започват с неповторимите и незабравимите Александър Касиянов, Руско Стефанов, и техните възпитаници - Цветан Радков /учител и автор на много творби за Тамбура/, Митко Русев, Христина Койчева, Елена Перова, Мария Градешлиева, Симеон Стоянов.

.:: Акордеон ::.

Изучаването на българския музикален инструмент акордеон датира от учебната 2013/2014 г. Курсът на обучение е 5 годишен. Учениците акордеонисти изучават детайлно инструмента акордеон, музицират в разнородни музикални стилове и жанрове - индивидуално и групово. Първи техен учител е младият педагог - акордеониста Емил Димитров.

.:: Народно пеене ::.

Изучаването на народно пеене датира от 1974 г., а през 1977 г. се разкрива и като отделна специалност. Курсът на обучение е 5 годишен. Изучават се всички певчески стилове от различните фолклорни области. Едни от най-изявените певици завършили училището са: Красимир Станев, Вичка Николова, Йорданка Неделчева, Дафинка Дамянова, Цветанка Варимезова, Бинка Добрева, Жечка Сланинкова, Радостина Кънева, Митко Гроздев, Людмила Радкова, Живка Папанчева, Александра Димитрова, Иванка Вълкова, Деян Митев, Елица Тодорова, Пепа Гривова, Айшенур Юсеинова, Светозара Деликирова, Михаил Тодоров, и днешните солисти Димитър Ангелов, Анина Ангелова и Татяна Стоянова. Благодарение на вокалните педагози, някои от тях и изявени и отлични изпълнители, като: Добринка Биденева, Елена Василева, Иван Ханджиев, Стефанка Георгиева, Снежана Иванова, Надка Николова, Сашка Ченкова, Мария Гънчева, Чонка Чалъкова, Пенка Дунчева, Димитринка Динева, Алида Михалева, Надежда Яхова, Антоанета Лефтерова - професионалисти, утвърдили високият пиедестал на прочутата „котленска певческа школа”.

Изучаването на български танци датира от 1998 г. Курсът на обучение е 5 годишен. Изучават се танци от всички фолклорни области. Завършилите тази специалност получават солидна професионална подготовка и се реализират в професионалните ансамбли в страната и чужбина. От първите изявени учители са Тончо Тончев, Лечко Лечев, Николай Николов, Стойчо Тончев, Тончо Кисьов, Мария Начева, Митко Иванов, Йовчо и Таня Георгиеви, Ивайло Иванов, Недялка Симеонова, Васил Герлимов, Орфета Хараланова, Лъчезар Лазаров, Мирослав Типовски, а днес с жар работят и възпитаниците на специалността - Константин Петров и Маргарита Асенова. Заслужен принос за успехите на танцовите класове имат и техните корепетитори: Иван Ханджиев, Минко Георгиев, Нермин Шабанов, Марин Хамев и Емил Димитров. Специално трябва да споменем имената и на Пенка Сандева - акордеонист-педагог и Ангел Чакъров – солист на БНР, ярък и концертиращ майстор-акордеонист.